ПЕРНИК: Разговаряме с писателката Елена Огнянова
Кой българин не е разгръщал и не се е възхищавал на сборниците „Български народни приказки“, „Баба, дядо и внуче“, „От Коледа до Коледа“, „Работни ръце, чисто лице“, „Традиции и празници в България“... Техен съставител е известната българка от Граовския край Елена Огнянова. Освен сборниците с българско народно творчество тя е автор и на пет белетристични книги, свързани с живота и душевността на българина: „Не сме от сега. Житейската философия на един шоп“, „Жената на баща ми“, „Граовските Деяновци“ и др. Може би едно от най-големите й дела е изработването заедно с други български специалисти на 12-томно издание „Българско народно творчество“, познато на всички филолози и специалисти по фолклор. Елена Огнянова е била тридесет и две години редактор в издателство „Български писател“, член на Съюза на българските писатели, сътрудник на Етнографския институт към БАН, на редакция „Народна музика“ в Радио София, на литературния печат. В момента пише своите спомени за многобройните си срещи с големите български писатели.
Г-жо Огнянова, като фолклорист вие сте работили с най-големия, с легендата на българското литературознание акад. Михаил Арнаудов. Разкажете ни за съвместната ви работа.
Акад. Михаил Арнаудов е изтъкнат изследовател на българското Възраждане, на българския фолклор и европейското литературознание. Писал е за почти всички български възрожденци: Паисий, Софроний Врачански, Раковски, братя Миладинови, Неофит Бозвели, Каравелов, Ботев, Петко Славейков. Пише забележителни монографии за Пейо Яворов и Кирил Христов. Неговите фолклорни изследвания започват с „Български народни приказки. Характеристика.“ Това е и докторската му дисертация, която защитава в Прага през 1905 г. Изследването е първият опит в европейската фолклорна наука за каталогизация на приказните мотиви. Излиза десет години по-рано от известната книга на финландеца Аарне-Томпсън.
В капиталния труд, издаден през 1913 г., „Фолклор от Еленско“ акад. Михаил Арнаудов за първи път поставя на научна основа песенните мотиви, поетиката и значението на народната песен за личната авторска поезия. Друг забележителен труд са неговите „Студии върху българските обреди и легенди“ (2 тома), в които разглежда кукерите, нестинарството, мотива вградена невеста и пролетни празници и обичаи. Издава „Очерци по български фолклор“ (2 тома), „Вековно наследство“ (3 тома), забележителното изследване „Стефан Веркович и Веда Словена“. Така се затваря цикълът от негови изследвания. Това е моят университет по фолклор.
Общата ни работа с него започна с 12-томното издание „Българско народно творчество“, 1959–1963 г. Плод на тази обща работа е моята студия „Фолклористът Михаил Арнаудов. Наблюдения и разговори.“
Това, казвате, е вашият университет по фолклор. А как се разви самостоятелният ви път като фолклорист
Всъщност той започна твърде рано. Аз съм родена в с. Радуй, Пернишко, през 1928 г. В семейство с шест деца и майка, забележителна носителка на фолклор, особено на народни приказки и епически народни песни. Оттам започна интересът ми към фолклора, към народните обичаи, народните носии и празничната традиция – календарна и семейна. Особено значение за мен като фолклорист имат невероятно богатите по съдържание граовски народни песни. Перник е сърцето на граовския юнашки епос и е известен с много забележителни певци и певици. От моята майка Иванка Добранова съм записала 260 народни песни, 300 приказки и легенди, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки. Отделно народни поверия, суеверия, тълкувания на сънища... Мога да спомена и дядо Христо Георгиев от с. Кралев дол, Пернишко. Само в Института по музика към БАН се пазят 680 негови песни, предимно Кралимарковски, но и десетки други.
Още презXIХ в., към 1858–1859 г. в сп. „Български книжици“ са печатани песни от Граовско. И руският учен Владимир Качановски обнародва забележителни песни с историческо съдържание от този край. Всичко това ми оказа голямо влияние. Още като студентка занесох на проф. Динеков за изпита при него 260 песни. Той веднага ги предложи на Етнографския институт. И започна моето сътрудничество с този институт и специално с проф. Христо Вакарелски, недостигнатия досега български етнограф, както и с музиколожките Райна Кацарова и Елена Стоин.
А как започнахте работа като редактор в издателство „Български писател“ – нещо много престижно, трудно и отговорно
Бях препоръчана от проф. Вакарелски и проф. Динеков за секретар-редактор на редакционната колегия на изданието „Българско народно творчество“, организирано от Съюза на българските писатели. Когато това 12-томно издание приключи, бях поканена от директора на издателството Камен Калчев да остана на работа като редактор. Много ми хареса тази работа, тази връзка с най-известните писатели и художници. Там съм работила с Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Валери Петров, Симеон Султанов, Блага Димитрова, Ивайло Петров, Константин Павлов, Банчо Банов.
Отначало бях натоварена с т. нар. стихийни ръкописи. В редакция „Белетристика“ годишно се получаваха около 600 ръкописа, от които отпечатвахме около 65. Това беше моят стаж за изработване на литературно-критичен вкус.
След три години бях натоварена с издаване на избрани произведения и втори издания на утвърдени книги на български писатели. Благодарение на това имах възможност да редактирам и общувам с Георги Караславов, Емил Манов, Веселин Андреев, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Генчо Стоев, Ивайло Петров. Много писатели ме предпочитаха за редактор, особено за езикова редакция, където много голяма част от тях бяха самодейци.
Кой българин не е разгръщал и не се е възхищавал на сборниците „Български народни приказки“, „Баба, дядо и внуче“, „От Коледа до Коледа“, „Работни ръце, чисто лице“, „Традиции и празници в България“... Техен съставител е известната българка от Граовския край Елена Огнянова. Освен сборниците с българско народно творчество тя е автор и на пет белетристични книги, свързани с живота и душевността на българина: „Не сме от сега. Житейската философия на един шоп“, „Жената на баща ми“, „Граовските Деяновци“ и др. Може би едно от най-големите й дела е изработването заедно с други български специалисти на 12-томно издание „Българско народно творчество“, познато на всички филолози и специалисти по фолклор. Елена Огнянова е била тридесет и две години редактор в издателство „Български писател“, член на Съюза на българските писатели, сътрудник на Етнографския институт към БАН, на редакция „Народна музика“ в Радио София, на литературния печат. В момента пише своите спомени за многобройните си срещи с големите български писатели.
Г-жо Огнянова, като фолклорист вие сте работили с най-големия, с легендата на българското литературознание акад. Михаил Арнаудов. Разкажете ни за съвместната ви работа.
Акад. Михаил Арнаудов е изтъкнат изследовател на българското Възраждане, на българския фолклор и европейското литературознание. Писал е за почти всички български възрожденци: Паисий, Софроний Врачански, Раковски, братя Миладинови, Неофит Бозвели, Каравелов, Ботев, Петко Славейков. Пише забележителни монографии за Пейо Яворов и Кирил Христов. Неговите фолклорни изследвания започват с „Български народни приказки. Характеристика.“ Това е и докторската му дисертация, която защитава в Прага през 1905 г. Изследването е първият опит в европейската фолклорна наука за каталогизация на приказните мотиви. Излиза десет години по-рано от известната книга на финландеца Аарне-Томпсън.
В капиталния труд, издаден през 1913 г., „Фолклор от Еленско“ акад. Михаил Арнаудов за първи път поставя на научна основа песенните мотиви, поетиката и значението на народната песен за личната авторска поезия. Друг забележителен труд са неговите „Студии върху българските обреди и легенди“ (2 тома), в които разглежда кукерите, нестинарството, мотива вградена невеста и пролетни празници и обичаи. Издава „Очерци по български фолклор“ (2 тома), „Вековно наследство“ (3 тома), забележителното изследване „Стефан Веркович и Веда Словена“. Така се затваря цикълът от негови изследвания. Това е моят университет по фолклор.
Общата ни работа с него започна с 12-томното издание „Българско народно творчество“, 1959–1963 г. Плод на тази обща работа е моята студия „Фолклористът Михаил Арнаудов. Наблюдения и разговори.“
Това, казвате, е вашият университет по фолклор. А как се разви самостоятелният ви път като фолклорист
Всъщност той започна твърде рано. Аз съм родена в с. Радуй, Пернишко, през 1928 г. В семейство с шест деца и майка, забележителна носителка на фолклор, особено на народни приказки и епически народни песни. Оттам започна интересът ми към фолклора, към народните обичаи, народните носии и празничната традиция – календарна и семейна. Особено значение за мен като фолклорист имат невероятно богатите по съдържание граовски народни песни. Перник е сърцето на граовския юнашки епос и е известен с много забележителни певци и певици. От моята майка Иванка Добранова съм записала 260 народни песни, 300 приказки и легенди, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки. Отделно народни поверия, суеверия, тълкувания на сънища... Мога да спомена и дядо Христо Георгиев от с. Кралев дол, Пернишко. Само в Института по музика към БАН се пазят 680 негови песни, предимно Кралимарковски, но и десетки други.
Още презXIХ в., към 1858–1859 г. в сп. „Български книжици“ са печатани песни от Граовско. И руският учен Владимир Качановски обнародва забележителни песни с историческо съдържание от този край. Всичко това ми оказа голямо влияние. Още като студентка занесох на проф. Динеков за изпита при него 260 песни. Той веднага ги предложи на Етнографския институт. И започна моето сътрудничество с този институт и специално с проф. Христо Вакарелски, недостигнатия досега български етнограф, както и с музиколожките Райна Кацарова и Елена Стоин.
А как започнахте работа като редактор в издателство „Български писател“ – нещо много престижно, трудно и отговорно
Бях препоръчана от проф. Вакарелски и проф. Динеков за секретар-редактор на редакционната колегия на изданието „Българско народно творчество“, организирано от Съюза на българските писатели. Когато това 12-томно издание приключи, бях поканена от директора на издателството Камен Калчев да остана на работа като редактор. Много ми хареса тази работа, тази връзка с най-известните писатели и художници. Там съм работила с Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Валери Петров, Симеон Султанов, Блага Димитрова, Ивайло Петров, Константин Павлов, Банчо Банов.
Отначало бях натоварена с т. нар. стихийни ръкописи. В редакция „Белетристика“ годишно се получаваха около 600 ръкописа, от които отпечатвахме около 65. Това беше моят стаж за изработване на литературно-критичен вкус.
След три години бях натоварена с издаване на избрани произведения и втори издания на утвърдени книги на български писатели. Благодарение на това имах възможност да редактирам и общувам с Георги Караславов, Емил Манов, Веселин Андреев, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Генчо Стоев, Ивайло Петров. Много писатели ме предпочитаха за редактор, особено за езикова редакция, където много голяма част от тях бяха самодейци.
No comments:
Post a Comment