Васко Деянов, кметски намесник на с. Радуй: Транспорт идва само през летните дни. Зимата нямаме никакъв достъп до Перник

Васко Деянов, кметски намесник на с. Радуй: Транспорт идва само през летните дни. Зимата нямаме никакъв достъп до Перник : Новините от Перник - Агенция За Перник



Интервю на радио “Благоевград” с кметския наместник на с. Радуй Васко Деянов по повод транспортните проблеми на селото и спирането на удобния влак за Перник.

Влакът сутрин пътувал в посока София, вечер - Перник. Ако някой от жителите на селото има работа в Перник, трябва сутринта да пътува до София и от там за Перник. Или пък вечерта да отиде на Перник да преспи на хотел и сутринта да си свърши работата. Удобният влак, който е спрял е бил в 09.15ч. за Перник

Защо е спрян този влак, който е вършил работа на хората и е бил най-удобен за всички ваши съселяни?

Васко Деянов: Този влак пътуваше в сряда и беше в 09.15ч. за Перник, а от Перник тръгваше в 12.20ч. Той беше много удобен за хората да отидат на пазар и да си свършат всякаква административна или друга работа. Зимният сезон, обаче го спират от 10 ноември и го пускат през месец април. През това време ние нямаме абсолютно никакъв достъп до град Перник.

Всяка година ли го спират по това време влака?
Васко Деянов: Те го пуснаха може би преди две или три години, преди това и него нямаше. В момента разполагаме с влак вечер за гр. Перник, около 18.10ч. минава през с. Радуй. А сутрин има влак пак по същото време/06.00ч/ само за София. През останалото време селото не разполага с никакъв транспорт до София или Перник.

А защо нямате автобус до селото?Васко Деянов: Автобус пускат малко с известни затруднения през летния сезон, някъде около 15-20 април, докато не се развали времето есента - може по-рано, може по-късно. Докато е хубаво времето идва. Но идва само сутрин в 08.10ч. На обяд от Перник тръгва автобус в 11.30ч. и в с. Радуй е към 14.10ч. Но той е нередовен - когато им трекне на шофьорите идват, когато си намерят оправдание не идват.

Когато имат настроение идват.

Васко Деянов: Да. Така излиза, защото транспортът е частен, с договаряния и т.н. Колко пъти оставят по някой и друг пътник и чакаме, чакаме, рейса не идва.

В селото ви няма и пощальон, г-н Деянов. Как и кога получавате пощата? Хората ви имат някаква кореспонденция и писма от институции…

Васко Деянов: Този въпрос от отдавна е повдиган, преди това аз също бях кметски наместник. Имахме преди 5-6 години такъв човек, определен за пощальон в селото. Той отиваше до село Расник, получава потатата и я донася в нашето село. Поне два пъти в седмицата се правеше това нещо. Но по финансови причини го съкратиха и по другите села, и при нас. Аз се борих, доколкото можах - писах докладни, писма, протести, но човека го съкратиха. Сега въпроса също е болезнен - идват призовки, писма, хората са абонирани за вестници, а не могат да ги получават, защото сме далече от Расник, някъде през баира около 8 километра, собено зимно време. И обикновено, когато се плащат пенсиите в селото, тогава пристига кореспонденцията. Особено с призовките сме затруднени, има срокове, дати, които хората изпускат. Аз съм пуснал докладна до кмета на Община Перник г-жа Росица Янакиева и съм благодарен на това, че сериозно обърнаха внимание на проблема и тя, и зам. кметовете. Поставихме въпросите както за транспорта, така и за пощальона. Кметът Росица Янакиева и зам. кмета Боян Боянов проявиха разбиране и се постараха да ми помогнат по този въпрос и вчера се обади г-н Рангелов, шеф на пощата в Перник, че проблемът с пощальона е решен. Колата на пощата, която идва сутрин до с. Расник ще идва и до с. Радуй. А по проблема с транспорта за влака, който трябва да минава в сряда, говорих с отговорни хора от София и те обещаха да уредят въпроса. Считам за нужно да изкажа благодарност, както на Община Перник, така и на “Градски вестник”, който писа по този въпрос, навас и на всички, които взехте отношение по този проблем

тягат СПА-хотел в центъра на Трън

Градски вестник - Всекидневник за град Перник и областта - Стягат СПА-хотел в центъра на Трън

Строителни машини и работници препълват площада на Трън. Вече е ноември, но времето е като в ранна есен. Използва се всеки момент хубаво време, за да продължават амбициозните ремонти в центъра на граничния град. Общинската управа се е заела в съкратени срокове да преобрази облика на градчето със стара, но позабравена слава.

Хотелът, който почти две десетилетия пустееше, скоро ще се превърне в модерен СПА-център.
Строително скеле и майстори по него са го опасали от всички страни. Обновява се настилката на площада пред сградата на Общината. Правим опит да се срещнем с кмета Станислав Николов, но без предварителна уговорка, това се оказва невъзможно. Пак е отпрашил към столицата по неотложни дела.

Чукаме на вратата на заместникът му Олег Тодоров, той също е зает - в среща е и няма време за журналисти. Работата е много.
Но и без обяснения от управниците се вижда, че тука ври и кипи. Вече работи с пълна пара "едното гише". Опашка няма. На жена на средна възраст й обясняват как да се оправи с документите. Ако доскоро малката община внушаваше, че тука времето е спряло, сега всичко говори за ново начало и за възраждане.
С нов облик е войнишкият паметник в центъра на Трън - добре почистен и с реставрирани надписи.
Малцина знаят, че негов автор е именитият италиански скулптор Арналдо Дзоки, направил монументалната конна статуя на Цар Освободител в София, бронзови паметници в Севлиево, Русе, Ловеч,уникален фонтан в Пловдив, както и редица паметници из цял свят.

Кметът на с. Радуй Васко Деянов поиска пищов да пази съселяните си от крадци, готов е да си направи и психотест

Кметът на с. Радуй Васко Деянов поиска пищов да пази съселяните си от крадци, готов е да си направи и психотест : Новините от Перник - Агенция За Перник

Кметовете от пернишките села спешно искат пищови. Оръжието им трябва, за да пазят бабите и добитъка от апаши. Те обикаляли из махалите, плашели старите хора и правели бели, стана ясно на среща между управниците и общинското ръководство вчера. “Готов съм да ходя на училище, за да се науча да гърмя с оръжие. Ще правя и психотестове, само да се куртулисам от крадците”, заяви кметът на пернишкото село Радуй Васко Деянов. Положението в неговото село било трагично, хулигани тормозели старците всеки ден. Преди време възрастен човек загубил двата си коня. Недалеч от селото джамбази разфасовали добичетата. Те орязали бутовете и по-едрите парчета месо, а обезобразените трупове оставили на полето. От полицията поискали стопанинът сам да подаде сигнал. Човекът обаче бил стар и болен, а и нямал много доверие на ченгетата. Миналата година му откраднали бик и теле, и никой от тях не открил крадците. Преди ден пък замалко да стане пожар до селото. Някакъв непознат човек се опитал да запали сухи треви, огънят не взел жертви само заради влажното време.

Свидетели сме на поредния бум на кражби от домовете и бакалиите в селата, призна и полицейският шеф в Перник Димитър Шереметев. Кризата върнала по родните места дребни бандити, загубили работата си в строителството. Останали без препитание, те започнали да крадат хранителни продукти, цигари и алкохол.

Всяка среща с моя роден край е пролет в душата ми

ПЕРНИК: Разговаряме с писателката Елена Огнянова

Кой българин не е разгръщал и не се е възхищавал на сборниците „Български народни приказки“, „Баба, дядо и внуче“, „От Коледа до Коледа“, „Работни ръце, чисто лице“, „Традиции и празници в България“... Техен съставител е известната българка от Граовския край Елена Огнянова. Освен сборниците с българско народно творчество тя е автор и на пет белетристични книги, свързани с живота и душевността на българина: „Не сме от сега. Житейската философия на един шоп“, „Жената на баща ми“, „Граовските Деяновци“ и др. Може би едно от най-големите й дела е изработването заедно с други български специалисти на 12-томно издание „Българско народно творчество“, познато на всички филолози и специалисти по фолклор. Елена Огнянова е била тридесет и две години редактор в издателство „Български писател“, член на Съюза на българските писатели, сътрудник на Етнографския институт към БАН, на редакция „Народна музика“ в Радио София, на литературния печат. В момента пише своите спомени за многобройните си срещи с големите български писатели.

Г-жо Огнянова, като фолклорист вие сте работили с най-големия, с легендата на българското литературознание акад. Михаил Арнаудов. Разкажете ни за съвместната ви работа.

Акад. Михаил Арнаудов е изтъкнат изследовател на българското Възраждане, на българския фолклор и европейското литературознание. Писал е за почти всички български възрожденци: Паисий, Софроний Врачански, Раковски, братя Миладинови, Неофит Бозвели, Каравелов, Ботев, Петко Славейков. Пише забележителни монографии за Пейо Яворов и Кирил Христов. Неговите фолклорни изследвания започват с „Български народни приказки. Характеристика.“ Това е и докторската му дисертация, която защитава в Прага през 1905 г. Изследването е първият опит в европейската фолклорна наука за каталогизация на приказните мотиви. Излиза десет години по-рано от известната книга на финландеца Аарне-Томпсън.

В капиталния труд, издаден през 1913 г., „Фолклор от Еленско“ акад. Михаил Арнаудов за първи път поставя на научна основа песенните мотиви, поетиката и значението на народната песен за личната авторска поезия. Друг забележителен труд са неговите „Студии върху българските обреди и легенди“ (2 тома), в които разглежда кукерите, нестинарството, мотива вградена невеста и пролетни празници и обичаи. Издава „Очерци по български фолклор“ (2 тома), „Вековно наследство“ (3 тома), забележителното изследване „Стефан Веркович и Веда Словена“. Така се затваря цикълът от негови изследвания. Това е моят университет по фолклор.

Общата ни работа с него започна с 12-томното издание „Българско народно творчество“, 1959–1963 г. Плод на тази обща работа е моята студия „Фолклористът Михаил Арнаудов. Наблюдения и разговори.“

Това, казвате, е вашият университет по фолклор. А как се разви самостоятелният ви път като фолклорист

Всъщност той започна твърде рано. Аз съм родена в с. Радуй, Пернишко, през 1928 г. В семейство с шест деца и майка, забележителна носителка на фолклор, особено на народни приказки и епически народни песни. Оттам започна интересът ми към фолклора, към народните обичаи, народните носии и празничната традиция – календарна и семейна. Особено значение за мен като фолклорист имат невероятно богатите по съдържание граовски народни песни. Перник е сърцето на граовския юнашки епос и е известен с много забележителни певци и певици. От моята майка Иванка Добранова съм записала 260 народни песни, 300 приказки и легенди, 5000 пословици и поговорки, 250 гатанки. Отделно народни поверия, суеверия, тълкувания на сънища... Мога да спомена и дядо Христо Георгиев от с. Кралев дол, Пернишко. Само в Института по музика към БАН се пазят 680 негови песни, предимно Кралимарковски, но и десетки други.

Още презXIХ в., към 1858–1859 г. в сп. „Български книжици“ са печатани песни от Граовско. И руският учен Владимир Качановски обнародва забележителни песни с историческо съдържание от този край. Всичко това ми оказа голямо влияние. Още като студентка занесох на проф. Динеков за изпита при него 260 песни. Той веднага ги предложи на Етнографския институт. И започна моето сътрудничество с този институт и специално с проф. Христо Вакарелски, недостигнатия досега български етнограф, както и с музиколожките Райна Кацарова и Елена Стоин.

А как започнахте работа като редактор в издателство „Български писател“ – нещо много престижно, трудно и отговорно

Бях препоръчана от проф. Вакарелски и проф. Динеков за секретар-редактор на редакционната колегия на изданието „Българско народно творчество“, организирано от Съюза на българските писатели. Когато това 12-томно издание приключи, бях поканена от директора на издателството Камен Калчев да остана на работа като редактор. Много ми хареса тази работа, тази връзка с най-известните писатели и художници. Там съм работила с Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Валери Петров, Симеон Султанов, Блага Димитрова, Ивайло Петров, Константин Павлов, Банчо Банов.

Отначало бях натоварена с т. нар. стихийни ръкописи. В редакция „Белетристика“ годишно се получаваха около 600 ръкописа, от които отпечатвахме около 65. Това беше моят стаж за изработване на литературно-критичен вкус.

След три години бях натоварена с издаване на избрани произведения и втори издания на утвърдени книги на български писатели. Благодарение на това имах възможност да редактирам и общувам с Георги Караславов, Емил Манов, Веселин Андреев, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Генчо Стоев, Ивайло Петров. Много писатели ме предпочитаха за редактор, особено за езикова редакция, където много голяма част от тях бяха самодейци.

Зимата се завърна, по пътните артерии придвижването е трудно, чисти се постоянно

Новините от Перник и региона

В местната „Гражданска защита“ не са постъпили сигнали за прекъснат електрически ток или нарушено водоснабдяване в населените места, съобщи директорът Георги Кюркчиев. Въпреки че цялата налична техника се използва за снегопочистването, на места се срещат и затруднения. Един бус, който извършва междуселищни превози, е затънал в преспа край брезнишкото село Лялинци. На място незабавно са изпратени специалистите от техническия отдел „Аварийно-спасителни дейности“ към Териториалната дирекция „Гражнадска защита“. Те са успели да извадят закъсалото возило. Пътниците са извозени с друг транспорт. По-късно и превозното средство е изтеглено. В Дирекцията не са постъпили сигнали за навявания или паднали дървета в следствие на силния вятър. Подвижни магазини снабдяват 46 села в община Трън с хляб и основни хранителни продукти. Това съобщи кметът на общината Станислав Николов. Четири микробуса, натоварени с храни и хигиенни материали, обикалят селата главно през зимата. Само в пет населени места, от общо 51 в общината, има магазини. През зимата в малките селища в Трънско остават най-много по 30 - 40 човека, най-вече стари хора. Има и села, в които постоянните жители са едва десетина души. Пътищата към селата са почистени, твърди Николов. 10 машини чистят основните пътни артерии в община Трън. Снежната покривка е между 40 и 60 сантиметра. Комисия от Община Перник, с ръководител Николай Петров, е направила проверка на четвъртокласната пътна мрежа в района. Поради обилен снеговалеж в селата Боснек и Чуйпетлово са докарани допълнително две машини, които да почистят и опесъчат пътя. Проходими при зимни условия са пътните мрежи в Драгичево, Люлин и Големо Бучино. В селата Расник, Радуй и Вискяр има навявания, но въпреки това пътищата са проходими, каза Петров. В общината не са постъпили сигнали за закъсали на пътя автомобили, камиони или ТИР-ове.

Село Радуй вдига храм за трети път

Двери БГ - Село Радуй вдига храм за трети път

От София до Радуй са не повече от двадесетина километра. Само че последните четири от тях - от Банкя до селото - са черен път. Това ни е главният проблем, смята кметският наместник Росица Илкова. Решим ли го, селото ще се оживи. Тук е най-чистият въздух в целия район. Имаме всички шансове да получим европейски сертификат за екологична зона. Тогава ще помислим и за развитие на селския туризъм, добавя тя. И сега виладжиите са три пъти повече от останалите тук стотина кореняци. Но сега и местните, и пришълците са въодушевени от още една идея. В естествения за всяко малко село център за социални контакти - кръчмата-магазин, разговорите се въртят около бъдещата църква.

Селото няма късмет с църквите, твърди Асен Дамянов, член на църковното настоятелство. До 1921 г. според спомените на най-старите хора е имало стара църква - "Свети Мина". Как и защо е изоставена, не е ясно. И през 1930 г. радуйчани си въвеждат истински данък самооблагане - по лев на декар земя. Така събират парите за новата църква - "Свети пророк Илия". Само че и тя няма късмет. През 1942 г. се строи новата жп линия София - Радомир. И църквата се изпречва на пътя на трасето.

Сега радуйчани отново събират пари за храм. На 6 май т. г. е осветен основният камък, защото новият храм ще се казва "Свети Георги Победоносец". Вече са отправени молби до различни банки и големи компании за спонсорство. Надяват се и на държавна субсидия от дирекция "Вероизповедания" в правителството. Но преди всичко разчитат на себе си. Защото знаят, че Бог дава, ала в кошара не вкарва.

РАДУЙ

Радуй — Уикипедия

Радуй е село в Западна България. То се намира в община Перник, Област Перник.

География

Село Радуй се намира в планински район.

История

Село Радуй се споменава за пръв път в османските регистри от XV век (Извори за българската история, т. XIII, Българска академия на науките, София, 1966, с. 11.). В него се намира един от най-старите храмове, посветени на свети великомъченик Мина. Църквата е разрушена по време на турското робство и в момента селото няма храм, в който да се служи света литургия. Първоначално селото се е намирало близо до пътя, водещ към Брезник, но поради честите набези на турците, жителите на селото се преместват там, където и в момента се намира. Известни личности от селото са: Огнян Боянов Радуйски - член на софийската земеделска камара и жестоко репресиран той и семейството му от комунистическия режим след 1944 г.; Елена Огнянова - писателка, написала книгите "Ние шопето", "Не сме от сега или философията на един шоп", "Достигнало до нас", "Жената на баща ми"; Добри Жотев - поет; Светослав Пенчев - журналист.

Културни и природни забележителности

В село Радуй се намира вилата на известния софийски поет Ивайло Гогов. Всеки месец там се провеждат сбирки на столични интелектуалци и творци.